Морските дарове са предпочитана от много хора храна, но доста от тях се страхуват сами да ги приготвят. Тази супер лесна и ефектна рецепта записах от едно от сполучливите кулинарни предавания по TLC на Бъди Валастро. Целият номер на рецептата е да усвоите разполовяването на суровите миди, но с внимание и желание всичко се постига. За сметка на това когато ги сервирате с леко изтудено розе на вашите гости ще оберете овациите. И така:
Миди на леля Нина по италиански
Необходими продукти:
- Черни миди около 1 кг.
- 1 ч.ч.галета
- 40 гр. настърган пармезан
- 1 скилидка чесън
- 3-4 стръка ситно нарязан магданоз
- 3-4 с.л. зехтин
Почистваме добре мидите и с малко ножче внимателно ги разполовяваме. В тиган слагаме зехтина и го покриваме със смесените галета, чесън, пармезан и магданоз. Върху това поставяме плътно наредени с месестата част надолу половинките миди. Пържим за 4-5 мин на котлона без да разбъркваме, само леко разклащаме да се отлепят. Когато започнат леко да цвърчат ги сервираме, като ги обръщаме с помощта на чинията.
неделя, 11 декември 2011 г.
понеделник, 28 ноември 2011 г.
Френска селска торта
В петък имах гости, любими за мен хора, които винаги очакват да ги гощавам с нещо по така.Основното ядене лесно го измислих, в следващите дни ще споделя рецептата, но на десерта имах малки колебания. По принцип останалите членове на моето семейство не са много, много по сладкото, така че не съм се запасил с рецепти за десерти. Единственната торта която яде сина ми е бисквитена.Не че не мога да предложа на гостите една бисквитена торта с домашен крем, но все пак имахме и повод за събирането,така че реших да поровя малко из сайтовете за нещо подходящо.
В един от най-добрите сайтове за кулинария www.gotvetesmen.com открих "Френска селска торта".Хареса ми, защото бе абсолютно натурална, без никакви допълнителни аромати и овкусители, всичко идва от аромата на мед,мляко,орехи. След като написах "Френска селска торта' в www.google.com изкочиха безкрайно много рецети за тази торта, но все пак на мен ми дападна най-много описанието в "Гответе с мен".Описанието което бе предложено се доближава най-много до разбирането ми за рецепта, затова ще го копирам и за вас:
Френска селска торта
Време за приготвяне: 1 час
За блатовете:
1 яйце
400 г брашно
200 мл прясно мляко
150 г захар
50 г масло
2 с.л. мед
2 ч.л. сода
За крема:
2 големи кофички заквасена сметана
10 с.л. захар
200 г счукани орехи
Яйцето се разбива със захарта, добавят се млякото, медът, содата и маслото. Сместа се изсипва в малка тенджерка и се вари на слаб огън 15-20 минути. Докато е още топла, в нея постепенно се изсипва брашното, разбърква се добре, а после се омесва. Полученото тесто се разделя на 5 топки, всяка се разточва на тънка кора с диаметър 28-30 см. Пекат се САМО по 5 минути всяка.
Разбъркват се сметаната със захарта и с този крем се намазва всеки блат. Тортата се поръсва отгоре и отстрани със счуканите в хаванче (не смлени) орехи. Увива се във фолио и се поставя в хладилник за 5 часа.
Направих всичко както е написано и се получи, гостите бяха доволни.
Само две уточнения ще предложа:
1. Изчакайте блатовете хубаво да истинат преди да ги намажете с крема.
2. Сложете достатъчно количество крем между блатовете, при мен на места се получи малко сухичка, но се изяде.
В един от най-добрите сайтове за кулинария www.gotvetesmen.com открих "Френска селска торта".Хареса ми, защото бе абсолютно натурална, без никакви допълнителни аромати и овкусители, всичко идва от аромата на мед,мляко,орехи. След като написах "Френска селска торта' в www.google.com изкочиха безкрайно много рецети за тази торта, но все пак на мен ми дападна най-много описанието в "Гответе с мен".Описанието което бе предложено се доближава най-много до разбирането ми за рецепта, затова ще го копирам и за вас:
Френска селска торта
Време за приготвяне: 1 час
За блатовете:
1 яйце
400 г брашно
200 мл прясно мляко
150 г захар
50 г масло
2 с.л. мед
2 ч.л. сода
За крема:
2 големи кофички заквасена сметана
10 с.л. захар
200 г счукани орехи
Яйцето се разбива със захарта, добавят се млякото, медът, содата и маслото. Сместа се изсипва в малка тенджерка и се вари на слаб огън 15-20 минути. Докато е още топла, в нея постепенно се изсипва брашното, разбърква се добре, а после се омесва. Полученото тесто се разделя на 5 топки, всяка се разточва на тънка кора с диаметър 28-30 см. Пекат се САМО по 5 минути всяка.
Разбъркват се сметаната със захарта и с този крем се намазва всеки блат. Тортата се поръсва отгоре и отстрани със счуканите в хаванче (не смлени) орехи. Увива се във фолио и се поставя в хладилник за 5 часа.
Направих всичко както е написано и се получи, гостите бяха доволни.
Само две уточнения ще предложа:
1. Изчакайте блатовете хубаво да истинат преди да ги намажете с крема.
2. Сложете достатъчно количество крем между блатовете, при мен на места се получи малко сухичка, но се изяде.
10:30 часа
Пълна скука, студено, скучно и подтикащо.
Дали един блог, в който ще си комуникирам с непознати за мен хора, често скрити зад странни никнейми ще промени малко скуката...
Едва ли... но пък ще мога да напиша всички "велики" мисли които се въртят с бясна скорост из главата ми.
Нееее... ще си пишем за по-приятни неща, за готвене, ядене, пиене и всичко което ни доставя удоволствие.
Аз не съм майстор-готвач, нямам собственни рецепти, така че не очаквайте нещо супер ново, просто обичам да готвя, да експериментирам и да го споделям с хора които да го оценят. Напълно съм убеден, че всяка рецепта, дори е и от френската кухня може да бъде променена по индивидуанен вкус, не че харесвам френска кухня, ама хайде от мен да мине и от там има какво да се вземе...:))))
Обичам да се ровя във всякакви кулинарни сайтове и блогове и искам да мога да споделям с някой това което съм открил и да го променяме заедно. Ще си казваме естественно и грешките и провалите за да не ги повтаряме.
Абе общо взето, ще се изкушаваме с ядене и пиене.
Хайде да започваме.
Чернокоп на скара с картофи соте
За днес реших да нахраня семейтството с риба, един от тях вече мина през кухнята, видя сложенения да се размразява чернокоп и с отвращение каза " Ама ние ще ядем риба?", така че трябва да се постарая малко повече ако искам да хапне.
Като за начало за рибата - чернокопа го правя само на скара, никакви фурни, тигани и др. Пържен също е вкусен, но пърженото ще гледаме да го избягваме. Миналия месец, когато на пазара имаше доста риба и на нормална цена, замразих за зимата някое и друго килце. Без да я мия и чистя слагам по 12 рибки (ние в къщи сме трима) в торбички изкарвам до колкото мога въздуха и във фризера. Че не се мие и чисти преди замразяване, ми каза един стар рибар и червоугодник от Несебър.
Сега преди напълно да се размрази ще я изчистя (най-неприятната работа при готвене на риба) и измия. След като напълно е размразена се подсушава и се маринова със сол и лимонов сок, от който мисля че омекват костите на рибата и после при печене по тънките ( най-гадните) се стопяват.
Преди печенето слагам малко олио на рибата и с ръце я разбърквам, така че добре да се омазни и пека на силно загрята скара.
Гарнитурката смятам да са картофи соте, макар че като се замисля по добре да са на фурна, за да няма пържено, но сотето са ни по вкусни. Избрал съм еднакво големи картофи, които измивам добре и слагам да се варят без да беля.След като заврят изчаквам 5 минутки и свалям от котлона. Обелвам и нарязвам на осминки, долу горе да са еднакви. Загряваме масло с малко олио, да не прегори маслото, слагаме една скилидка чесън, аз не я режа, а само я сплесквам с плоското на ножа, и картофите. Не ги бъркам, само разклащам тигана. Когато се зачервят ги обръщам като внимавам да не се разпаднат. Преди да ги снема от котлона посолявам и поръсвам с подправки на вкус, при мен копър.
Ами това е. Дано да стане вкусно и всички в къщи да са доволни, защото това е смисъла на кулинарията, да се нахраним вкусно.
Всичко друго е суета.....кой ли пък го е казал това.
Пълна скука, студено, скучно и подтикащо.
Дали един блог, в който ще си комуникирам с непознати за мен хора, често скрити зад странни никнейми ще промени малко скуката...
Едва ли... но пък ще мога да напиша всички "велики" мисли които се въртят с бясна скорост из главата ми.
Нееее... ще си пишем за по-приятни неща, за готвене, ядене, пиене и всичко което ни доставя удоволствие.
Аз не съм майстор-готвач, нямам собственни рецепти, така че не очаквайте нещо супер ново, просто обичам да готвя, да експериментирам и да го споделям с хора които да го оценят. Напълно съм убеден, че всяка рецепта, дори е и от френската кухня може да бъде променена по индивидуанен вкус, не че харесвам френска кухня, ама хайде от мен да мине и от там има какво да се вземе...:))))
Обичам да се ровя във всякакви кулинарни сайтове и блогове и искам да мога да споделям с някой това което съм открил и да го променяме заедно. Ще си казваме естественно и грешките и провалите за да не ги повтаряме.
Абе общо взето, ще се изкушаваме с ядене и пиене.
Хайде да започваме.
Чернокоп на скара с картофи соте
За днес реших да нахраня семейтството с риба, един от тях вече мина през кухнята, видя сложенения да се размразява чернокоп и с отвращение каза " Ама ние ще ядем риба?", така че трябва да се постарая малко повече ако искам да хапне.
Като за начало за рибата - чернокопа го правя само на скара, никакви фурни, тигани и др. Пържен също е вкусен, но пърженото ще гледаме да го избягваме. Миналия месец, когато на пазара имаше доста риба и на нормална цена, замразих за зимата някое и друго килце. Без да я мия и чистя слагам по 12 рибки (ние в къщи сме трима) в торбички изкарвам до колкото мога въздуха и във фризера. Че не се мие и чисти преди замразяване, ми каза един стар рибар и червоугодник от Несебър.
Сега преди напълно да се размрази ще я изчистя (най-неприятната работа при готвене на риба) и измия. След като напълно е размразена се подсушава и се маринова със сол и лимонов сок, от който мисля че омекват костите на рибата и после при печене по тънките ( най-гадните) се стопяват.
Преди печенето слагам малко олио на рибата и с ръце я разбърквам, така че добре да се омазни и пека на силно загрята скара.
Гарнитурката смятам да са картофи соте, макар че като се замисля по добре да са на фурна, за да няма пържено, но сотето са ни по вкусни. Избрал съм еднакво големи картофи, които измивам добре и слагам да се варят без да беля.След като заврят изчаквам 5 минутки и свалям от котлона. Обелвам и нарязвам на осминки, долу горе да са еднакви. Загряваме масло с малко олио, да не прегори маслото, слагаме една скилидка чесън, аз не я режа, а само я сплесквам с плоското на ножа, и картофите. Не ги бъркам, само разклащам тигана. Когато се зачервят ги обръщам като внимавам да не се разпаднат. Преди да ги снема от котлона посолявам и поръсвам с подправки на вкус, при мен копър.
Ами това е. Дано да стане вкусно и всички в къщи да са доволни, защото това е смисъла на кулинарията, да се нахраним вкусно.
Всичко друго е суета.....кой ли пък го е казал това.
Абонамент за:
Публикации (Atom)